Ето защо вземаме грешни решения според науката
Американски невробиолози направиха опит с хора и опитни мишки, с цел да се опитат да отговорят на екзистенциалния въпрос за какво човек взема неверни решения. Именно по този начин те научават на какъв стадий мозъкът позволява неточност, правейки един или различен избор.
По принцип вземането на решение се обуславя от последователно струпване на обстоятелства „ за ” или „ срещу ”. Изследователи от университета в Принстън открили, че неверните решения пораждат вследствие на непряк „ звук ” в информацията, постъпваща в мозъка, а не поради неточности при натрупването на обстоятелствата и обработването им на мисловно равнище.
„ Понятието „ звук “ в тази ситуация е заимствано от инженерната терминология. Когато да вземем за пример оператор на радар приема и следи сигнал за летящи цели, то този сигнал постоянно е " нечист " от странични вмешателства. Тоест, имаме по едно и също време сигнал плюс звук. Същото се случва и с мозъка при взимане на решения - той може да се обърка и да одобри шума за сигнал. Това е цяла доктрина, създадена още по времето на Втората международна война от Норбърт Винер ”, изясняват учените.
Участниците в техния опит са имали за цел да дефинират посоката на звуци, подавани ту отляво, ту отдясно. Въз основа на опита след това учените създадават компютърни модели, които демонстрират какво се случва в мозъка при взимане на решение, до момента в който натрупва информация, само че към момента не е направил избор. Оказва се, че грешките пораждат основно заради неспособност за тъкмо шифроване на сензорната информация – тази, която постъпва в централния мозък по хода на нервните нишки. С други думи, данните били тълкувани погрешно поради „ звук ”.
